Два гълъба бели в ноща черна,
    летяха над морето,а буря вилнееше.
     Вятър в скалите ги захвърли,
      остана единия със строшени крила.
       Тя тук остави него, 
         да чака своята последна зора.
          Намери гълъба сили да се обрече
            на любимото море.
            ...

          Кажи й море,че единствено нея обичам,
       за своята зла съдба не я виня.
     Ахх, така ли сега любовта да разделим,
   аз да умра , а тя да живее...

          ...

   
Той не искаше зората да дочака,
   той не искаше слънцето да сияе.
    От високите скали,полетя надолу
      в любимото море,в сините му дълбини.
       А животът ,този живот, продължава.
        Нова зора над морето се буди.
         Единствено истината остава само:
           И ПТИЦИТЕ ОБИЧАТ,КАКТО И ХОРАТА !
             ...

        Кажи й море,че единствено нея обичам,
       за своята зла съдба не я виня.
     Ахх, така ли сега любовта да разделим,
   аз дa умра , а тя да живее...

          ...


                                                                                             Песен на : Saban Saolic
                                                                                                Превод :     RUMERO

Наистина тъжно...