"...който знае за какво го пие, той рая земен ще открие..."

       Има ли нещо по-приятно от това вечер, след дълъг и изморителен ден, да се насладиш на почивката край камината с любим човек до себе си и чаша отлежало червено вино в ръка ...или две чаши, а може би три в края на вечерта? Но, всъщност, има ли значение броят или теоретичните предпоставки не срещат прагматични такива, за да очакваме ползи от пиенето на червено вино?
...

       Чашата червено вино, събрала лъчите на лятото, се превръща в едно от напомнянията за връзката на човека със земята и природата. Отдалечавайки се от тази връзка, ние трябва да запълним освободеното пространство с нещо ново. Несъмнено това е културата, в случая, културата на консумиране на виното.
   А знаем ли как да извлечем максимална наслада от чаша вино и как да я подберем и поднесем, така че уникалността й да не се загуби? Защото културното отношение към виното не е снобска приумица, а израз на нашето уважение към лозарите и към самите нас.

      Преди много, много години в далечна Персия принцесата загубила благосклонността на своя баща - кралят, и измъчвана от този факт, решила да се самоубие, като изяде купа гнило грозде. Но вместо да умре, тя се унесла и заспала, а след като се събудила, осъзнала, че чуствата, които я тревожели, са изчезнали и тя успяла да се сдобри с краля, като му разкрила чудната тайна на гнилото грозде.
...

      Произходът на виното е стар, колкото и човешката цивилизация и вълшебните качества на ферментиралия гроздов сок са открити по случайност, а не са изобретение на човека.
 Най-ранните доказателства за пиенето на вино датират от 6000 - 5000 г. пр. Хр. в района на днешна Грузия и Иран. Известно е, че и древните египтяни са произвеждали вино и бира. Пиктограмите разказват, че виното е запазено за фараоните, жреците и висшата аристокрация, докато бирата е достъпна само за смелите строители на пирамидите.
 Смята се, че египтяните са първите хора, които установяват връзката между начина на съхранение и качеството на виното.
 През 1991 год. при археологически разкопки в земите на Древен Шумер са открити фосилизирани зърна от грозде, за които се смята, че са на повече от 10 000 г. пр. Хр.., което означава, че произходът на виното е далеч в каменната ера. Най-вероятно обитателите на долината на реките Тигър и Ефрат, където възникват най-ранните човешки цивилизации, са първите, които откриват способ за производство на вино.
...

      В епохата на гръцката цивилизация виното се превръща във важна част от живота на хората. То присъства на всяка трапеза, превръща се в израз на гостоприемство, дори в стока. Именно елините са първите, които започват да прибавят ароматни треви и билки във виното, за да подобрят неговия вкус. В епохата на гръцката цивилизация виното добива своя завършен образ, символизиращ радостта от живота и плодородието.
...

      Най-голяма роля за развитието на лозарството в Западна Европа изиграват римляните, които за първи път класифицират различните сортове грозде, те са и първите, които започват да използват бъчви и стъклени съдове за съхранение на виното. Освен това, римляните поставят зехтин във виното, защото има по - ниска плътност и остава на повърхността, като по този начин се предотвратява достъпът на въздух до безценната напитка.

      Думата „вино" произлиза от гръцката дума: „Fοινος", която означава вино и лоза. Представлява алкохолна напитка, която обикновено се получава чрез ферментация на грозде или други плодове (ябълки, касис, боровинки).
Виното, произведено от грозде, е най-комплексната от всички напитки, познати днес на човека. 85% вода, 12% етанол, захари (от 0 до 150 г на литър), общи киселини (от 4,5 до 10 г на литър, еквивалентни на винената киселина), феноли и танин, който се съдържа в люспите на гроздето и определя неговия цвят.
   Любопитен факт е, че две вина могат да бъдат с напълно идентични лабораторни показатели, но да са абсолютно различни по качество и вкусови характеристики. Ето защо основната цел на винопроизводителите е да получат напитка, която съчетава гама от приятни и интересни вкусови и обонятелни характеристики, като това зависи изцяло от гроздето и начина на неговата преработка.
 И въпреки че България е далече от традициите на френското Beaujolais и немското Eiswein, то тя също може да се „похвали" с превъзходни сортове грозде и пивко червено вино. Според дегустаторите: „в дългия послевкус на българското червено вино доминират тонове на сушени плодове, дим и кожа...".
...

...

                                 Най-популярните български червени вина са:

• Мерло (широко разпространен и класически сорт, това вино е с по-високо съдържание на танин);
• Каберне совиньон (класически червен сорт, тези вина са с наситен цвят и с изобилие на танини);
• Гъмза (сорт с богата история, в миналото представлява основна част от продукцията в Северна България, а днес за жалост заема само 2% от лозовите насаждения);
• Мелнишка лоза (вината от Мелник се отличават с богатството си на екстракт);
• Памид (сорт, известен по нашите земи още от времето на траките);
• Мавруд (слави се като най - висококачественият български сорт).

         Според френска класификация за разделяне на вината, която е заимствана и в
         България, те се делят на:

• Местни качествени вина, към която спадат: Мавруд, Мелник;
• Вина, произведени от качествени сортове в сравнително малък район: Мерло, Каберне совиньон;
• Вина с контролиран произход - към тази категория спадат вината от висококачествени местни и чужди сортове, произведени в акредитирани за целта райони: Широка мелнишка лоза;
• Трапезни вина: Гъмза, Памид.

      Със сигурност всеки от нас има предпочитания към определена напитка, но червеното вино освен, че има прекрасен вкус е и здравословно, когато е прието в разумни граници.
 От векове наред са познати лечебните свойства на червеното вино, но особена популярност добиват през 90-те години, когато френският лекар Серж Рено доказва, че във Франция има 40% по-малко инфаркти, отколкото в САЩ. Дължи се на факта, че французите консумират значително по-големи количества качествено вино. В резултат на което червеното вино се превръща в една от най-консумираните напитки в цял свят.

       Отговорът се крие в полифенолите или по-точно техния представител - ресвератрол. Съединение, което има чудодейната сила да неутрализира свободните радикали. Ресвератролът е изключително рядко срещана субстанция - освен в лозата по-значими количества от него се срещат само при фъстъците и в някои редки видове горски плодове. Играе ролята на собствен антибиотик на лозата, като я защитава от вредните UV - лъчи, бактерии, гъби и др.
   Количеството на ресвератрола е различно в различните видове вина, но по правило в червеното вино има с пъти по-голяма концентрация на това съединение, отколкото в бялото. Средно се съдържат 5-6 мг/л вино, но при някои вина това количество може да достигне до 15 и повече мг, като това изцяло зависи от сорта и климатичните условия. Вината Мерло и Каберне совиньон съдържат най-голямо количество ресвератрол.
...

...

• Намалява нивото на „лошия" холестерол и повишава нивото на „добрия", като по този начин се превръща в един от най-добрите защитници срещу инфаркт и инсулт. Изследвания сочат, че пациенти, които в продължение на четири седмици приемат по 300 мл червено вино, увеличават с 16% нивото на „добрия" холестерол и намаляват с 15% наличието на фибриноген, който се свързва със съсирването на кръвта.
• Червеното вино „смекчава" тенденцията към свиване на артериите при стрес, увеличава диаметъра на кръвоносните съдове и намалява кръвното налягане. Учените доказват, че червените вина с най-голямо съдържание на процианиди, защитават най-добре кръвоносните съдове. А алкохолът във виното, заедно с фенолите подпомагат разтварянето на плаките и мастните отлагания и оказват особено благоприятно въздействие върху организма, като антиоксиданти.
• Пречиства кръвта и е чудесна профилактика срещу диабет и анемия;
• Увеличава физическата издръжливост, стимулира метаболизма и подпомага процеса на отслабване.
• Забавя процесите на стареене на организма, предпазва от „старчески" болести и противодейства на отслабването на мозъчните функции. Умереният прием на червено вино е в основата на съвременната anti-aging терапия (борба със стареенето).
• Пречиства организма и е особено подходящо при проблеми с пикочната система. Редовният прием на червено вино е перфектна профилактика срещу камъни в бъбреците.
• Предпазва от кариес и периодонтит. Стоматолозите твърдят, че антиоксидантните свойства на полифенолите, съдържащи се в червеното вино, подпомагат профилактиката и лечението на периодонтит, както и на други болести, причинени от свободните радикали.
• Успешно се бори с инфекции на дихателните пътища и с възпаления на стомашно-чревния тракт.
• Полифенолите, съдържащи се в червеното вино и особено в семената на гроздето, притежават противовъзпалителни свойства и успешно възпрепятстват развитието на тумори.
• Тъй като в червеното вино се съдържа мелатонин, то се превръща в лечебно средство срещу появата на бръчки. Много козметични фирми на запад, а дори вече и в България, го добавят към продуктите си, като специалистите твърдят, че има вълшебен ефект.
• ...
  

       Джон Стайнбек е казал: „Малко любов е като малко вино - прекаляването с едното или другото сериозно вреди на здравето!". Най-вероятно е бил прав, защото за да има полза от червеното вино, то трябва да се приема умерено. Оказва се, че броят има значение, а точните цифри варират според индивидуалните характеристики - пол, възраст, ръст, тегло и т. н.
   Съвременните учени смятат, че нормата за употреба на вино е от една до три чаши, изпити по време на хранене. За мъжете дневното количество не бива да надвишава 300-350 мл, докато за дамите това количество е редуцирано до 150 мл.
...